Удостоверение за наследници/Европейско удостоверение за наследство (ENZ)

В случай на откриване на наследство преди извършване на прехвърлянето респ. изплащане на парични суми германските банки и служби по наследюване, а понякога и пенсионно-осигурителните институти по правило изискват наследниците да представят удостоверение за наследници или европейско удостоверение за наследяване (ENZ). Българските районни съдилища по наследствени дела също може да изискат удостоверение за наследници или европейско удостоверение за наследяване (ENZ) като доказателство за статута на наследниците съгласно германското право, когато наследодателят е бил германски гражданин. Моля да имате предвид, че когато подадете заявление за издаване на удостоверение за наследници, Вие приемате наследството (вкл. евентуални задължения). След като е издадено удостоверение за наследници, вече не е възможно да се откажете от наследството! Ако искате да подадете заявление за издаване на удостоверение за наследници или на европейско удостоверение за наследяване (ENZ) чрез Посолството, моля да попълните Въпросника и да го изпратите до Посолството заедно с копия на необходимите документи. При подаване на заявлението се дължи такса за обработка в размер на 523,00 лева, която трябва да представите или платите в посолството заедно с подаването на въпросника и другите документи. Допълнителна такса за нотариалната заверка ще дължите на по-късна дата. След преглеждане на документите ние ще се свържем с Вас, за да уговорим дата и час за среща.

Информация за подаване на заявление за издаване на удостоверение за наследници/европейско удостоверение за наследяване (ENZ)

Цялата информация се основава на данни, които са известни в момента на съставянето на текста. За пълнотата и верността обаче не може да бъде поета гаранция, тъй като междувременно в тях може да са настъпили промени.

В случай на откриване на наследство преди извършване на прехвърлянето респ. изплащане на парични суми германските банки и служби по вписванията по правило изискват наследниците да представят удостоверение за наследници или европейско удостоверение за наследяване (ENZ). Българските районни съдилища по наследствени дела и определени служби и институции понякога също изискват да се удостовери правото на наследяване съгласно германското право, когато починалият е бил германски гражданин. Това може да стане само чрез удостоверение за наследници или европейско удостоверение за наследяване (ENZ).

1. Какво представлява удостоверението за наследници/европейското удостоверение за наследяване (ENZ)?

В правния обмен често е необходимо наследникът да удостовери правото си на наследяване, например когато трябва да бъде вписан на мястото на наследодателя в имотния регистър, когато би искал да разполага с вещи от наследството или иска да предяви вземания на наследодателя или когато трети лица биха искали да се уверят, че наистина имат работа с новия титуляр на правото. Наследникът може да докаже това чрез удостоверението за наследници или европейското удостоверение за наследяване (ENZ). Удостоверението за наследници, респ. европейското удостоверение за наследяване (ENZ) представлява официално свидетелство от съда по наследствени дела под формата на публичен документ относно правото на наследяване на наследника. В удостоверението за наследници/европейското удостоверение за наследяване (ENZ) се посочва правото на наследяване, респ. обхватът на наследствения дял на наследника, евентуално разпоредено първоначално и последващо наследяване или изпълнение на завещание. Не се посочва обременяване или натоварване на наследника с претенции за запазени части от наследството, завети или тежести.

2. Процедура за подаване на заявление

Удостоверението за наследници може да се издаде само от съответния съд по наследствени дела (отделение в Районен съд) в Германия. Компетентен е съдът по наследствени дела по последното местожителство респ. място на пребиваване на наследодателя. Ако наследодателят последно не е живял в Германия, то в този случай по принцип е компетентен Районният съд в Берлин-Шьонеберг. Заявлението за издаване на удостоверение за наследници, респ. европейско удостоверение за наследяване (ENZ) може да се подаде в съответния съд по наследствени дела, при нотариус в Германия или в дипломатическите представителства на Федерална република Германия в чужбина, посолствата и консулствата. Право да подаде такова заявление по принцип има наследникът, респ. сънаследникът. Заявлението трябва да съдържа клетвена декларация за определени факти, например за наличието или липсата на разпореждане за след смъртта и за това, дали има висящ правен спор за правото на наследяване. Тази клетвена декларация се заверява нотариално от Посолството в заявлението за издаване на удостоверение за наследници. Декларацията може да се направи само лично от наследника, а не от адвокат или друго упълномощено лице. Таксата за това се определя в зависимост от стойността на наследството.

Заявлението за издаване на удостоверение за наследници, което трябва да се завери нотариално, се съставя от оправомощен за това служител в Посолството. Заявлението съдържа данни за наследодателя, наследствения дял, основанието за призоваване към наследяване и възможни ограничения на разпореждането, както и декларация за приемане на наследството, но по принцип текстът зависи от съответния конкретен случай, каква е роднинската връзка с наследодателя и дали е оставено завещание. По тази причина Ви молим да попълните въпросника и заедно с копията на необходимите документи да ги изпратите на пощенския или на имейл адреса на Посолството.

3. Необходими документи

• Задграничен паспорт/лична карта на заявителя
• Смъртен акт на наследодателя/починалия
• Всички завещания на наследодателя в оригинал или заверени фотокопия

Ако наследници са съпруг/съпруга, потомци или други роднини, то съпружеството или роднинството се доказват със следните документи:

• Акт за сключен граждански брак
• Акт за раждане или удостоверение за произход
• Ако съпругът/съпругата или имащият право на наследяване роднина са починали преди наследодателя, техните актове за смърт 
• При отказ от наследството на даден наследник, трябва да се представи договор за отказ от наследството или да се посочи мястото, където е депозиран
• При отказ от наследството е достатъчно да се посочат представените в Съда по наследствени дела документи
• Ако наследодателят е български гражданин, ако е налице: документ за удостоверяване на правото на наследяване съгласно българското право

Всички документи трябва да се представят в съда в оригинал или като заверени копия. Документи на чужд език при нужда (в зависимост от съответния съд по наследствени дела) се представят с превод и апостил, актове за гражданското състояние може да се представят под формата на многоезични т.нар. международни свидетелства.

4. Разноски

Във връзка с нотариалната заверка на заявлението за издаване на удостоверение за наследници/заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследяване ENZ от Посолството в София се заплаща такса, която зависи от стойността на наследството. Освен това съдът по наследствени дела събира такса за издаването на удостоверението за наследници. Ако издаденото от германския съд по наследствени дела удостоверение за наследници ще се използва в България, е необходимо поставянето на апостил и превеждането на удостоверението за наследници от заклет преводач.

Въпросник за получаване на удостоверение за наследници/ENZ

Отказ от наследство

Отказът от наследство може да бъде заявен чрез декларация за отказване от наследство до съда по наследствените дела в Германия. Подписът върху декларацията трябва да бъде заверен от нотариус или консулски служител.

Декларацията трябва да постъпи в рамките на срока за отказ в компетентния съд по наследствени дела. Компетентен е съдът по последното местожителство или обичайно местопребиваване на наследодателя във Федерална република Германия. Ако наследодателят не е имал там местожителство или обичайно местопребиваване, тогава при наследодател с германско гражданство е компетентен Районният съд в Берлин Шьонеберг, Ringstr. 9, D-12203 Berlin, а при наследодател, който не е бил германски гражданин, всеки съд, в чиято сфера на компетентност се намират вещите от наследството.

Срокът за отказ възлиза на шест седмици. Ако наследодателят е имал последно местожителство само в чужбина или наследникът е пребивавал в чужбина, когато срокът е започнал да тече, тогава срокът за отказ възлиза на шест месеца.

Срокът започва да тече с узнаването за преминаването на наследството към даденото лице по силата на закона, както и на причината за призоваването като наследник. При наследяване въз основа на разпореждане за след смъртта (завещание или договор за посочване на наследник) срокът започва да тече най-рано с отварянето на това разпореждане от съда.

При отказ от наследство от името на непълнолетно лице, той трябва да бъде направен от законовия представител.

След изтичане на срока за отказ наследството се счита за прието. Последицата от това е, че цялото имущество на наследодателя, т.е. и евентуални задължения, преминава върху наследника.

При заверяване на подписа под декларацията за отказ от наследство за удостоверяване на самоличността се представя валиден задграничен паспорт или лична карта.

Право на наследяване – важно нововъведение чрез Регламента на ЕС в областта на наследяването

От 17 август 2015 г. важи Европейският регламент в областта на наследяването  (Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство).

Този нов европейски регламент определя кое право е приложимо към наследяването в случай на международно наследяване.

Съдилищата и други правосъдни органи в държавите от ЕС (с изключение на Обединеното кралство, Ирландия и Дания) – т.е. също така в Германия и в България – преценяват в съответствие с Регламента на ЕС в областта на наследяването кое национално право следва да се приложи, когато даден случай на наследяване е свързан с чужбина.

Досега съгласно германското право (чл. 25 от Въвеждащия закон към Гражданския кодекс) „наследяването поради смърт“ се подчинява на правото на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят към момента на смъртта си. Ако наследодателят е бил германски гражданин, тогава е важало германското право на наследяване. Това се променя чрез Регламента на ЕС в областта на наследяването.

От 17 август 2015 г. приложимото право по въпросите, свързани с наследяването като цяло, е правото на държавата на последното обичайно местопребиваване на наследодателя към момента на смъртта му (чл. 21 от Регламента на ЕС в областта на наследяването). Така например при германски гражданин, който е пребивавал обичайно в България, това е българското право на наследяване. Чуждестранните правила за наследяването по закон може да се различават съществено от германските разпоредби в областта на наследяването.

Избор на приложимо право

Лице, чието обичайно местопребиваване е в чужбина, но въпреки това иска в случай на смърт да е приложимо  правото на наследяване на страната, чийто гражданин е той – т.е. например ако германски гражданин, който живее в България, иска в случая на неговото наследяване да се приложи германското, а не българското право – в бъдеще той ще трябва да направи съответния избор. Този избор на приложимо право трябва да бъде направен изрично в изявление под формата на разпореждане с имущество в случай на смърт – най-често това е завещание - или да е виден от условията на такова разпореждане (чл. 22 от Регламента на ЕС в областта на наследяването). Поради причини, свързани с правната сигурност, се препоръчва изричен избор на приложимото право.

Новият Регламент на ЕС в областта на наследяването се прилага, когато наследодателят е починал на датата или след 17 август 2015 г. (чл. 83 ал. 1 от Регламента на ЕС в областта на наследяването). Ако изборът на приложимо към наследството право е направен преди 17 август 2015 г., - например ако е избрано правото на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят (чл. 83 ал. 2, 3 от Регламента на ЕС в областта на наследяването) - то този избор е действителен и след 17 август 2015 г.

Къде е обичайното местопребиваване?

Обичайното местопребиваване на дадено лице е там, където то пребивава при определени обстоятелства, които показват, че то пребивава на това място или в този регион не само временно.

Това се установява въз основа на фактическите обстоятелства; при това се установява къде следва да се търси акцентът на социалните контакти, по-специално в семеен и професионален аспект. За не само временно пребиваване се счита винаги и от самото начало едно планирано и свързано във времето пребиваване с продължителност от над шест месеца, като при това не се вземат предвид краткотрайни прекъсвания.

Следователно обичайното местопребиваване на дадено лице може да се промени още с преместването на друго място. Това важи за трайно преместващи се в чужбина лица, но също така и за такива, които заминават за чужбина само временно, или поне тогава, когато е предвидено пребиваване там от над шест месеца и там са съсредоточени фактически интересите на неговия семеен и социален живот.

Определянето на обичайното местопребиваване може да бъде трудно. Това важи например тогава, когато дадено лице не пребивава продължително на едно място, а например регулярно живее определено време в България и после отново определено време в Германия и има тесни социални връзки на двете места.

Размисли за собственото наследяване

Макар че много хора по разбираеми причини се боят да се конфронтират с мисли за собствената смърт, има смисъл да се занимаят с планиране на собственото наследяване още сега.

Обмислете например къде е Вашето обичайно местопребиваване. Обмислете какво разпределение на наследството съответства на Вашите желания и дали, за да се осъществи то, не трябва да направите съответно разпореждане за след смъртта (по правило това означава да направите завещание). Обмислете дали във Вашия случай е необходимо да направите описания по-горе избор на приложимо право.

Ако вече сте направили завещание, проверете го. Евентуално прибавете клауза за избор на приложимо право.

Ако не сте сигурни: Потърсете консултация!

Най-важното накрая: Свързаните с наследяването въпроси може да са много сложни. Ако не сте сигурни например дали Вашето обичайно местопребиваване е в България или в Германия, какво точно означава нововъведението конкретно за Вас, или ако имате други въпроси във връзка с уреждането на Вашето наследство, непременно потърсете консултация със специализирани адвокати или нотариуси! Моля да проявите разбиране, че посолствата на Германия в чужбина не могат да извършват правни консултации в конкретни случаи.

Информационна брошура: Важни промени във връзка с приложимото при наследяване право

Изключване на отговорността

Цялата информация се основава на данните и преценките, с които Посолството разполага към момента на изготвянето на текста. За пълнотата и верността обаче не може да бъде поета гаранция, тъй като междувременно в тях може да са настъпили промени.